Даяна Иванович

Този роман улавя и преразказва вече познатия ни мит за Едип – неговата съдба и тази на потомците му. Корицата на книгата, по мое мнение, не е много успешна и не ми навява мисли за гръцката митология. Цветовете са твърде контрастни и твърде ярки за да бъдат свързани с древногръцкия мит. Нежните картини на маслената живопис например биха били по-подходящи. Само нарисуваните фигури на корицата предполагат, че това са герои на Древна Гърция.

Романът е построен в класическия стил на гръцката трагедия. Започва с пролог, последван от четири епизода, четири стазими и завършва с екзод. Главите не са изброени в класическата числова форма, а са изписани с имената на различни герои. Тези герои се повтарят няколко пъти в романа, като излагат своята гледна точка за това, което се случва. Имената на действащите лица са изброени в началото на романа.
 
Романът може да се чете и без предварително познаване на мита, но това знание е полезно, за да се разбере по-добре контекста. Поради особения си стил, романът не може да се чете бързо, защото сюжетът е динамичен и има опасност читателят да пропусне важни моменти от него Освен това стилът на писане е изключително труден за четене. Авторката умело използва архаизми, за да доближи атмосферата на Древна Гърция до читателя. Към романа е прикрепен и речник, в който може бързо да се намерят конкретни термини. Без предварително познаване на героите при четене, сме принудени да прелистваме първата страница отново и отново, за да се запознаем с имената им. При писане авторката се въздържа от по-подробно запознаване с различни фигури. Лично аз не обичам непрекъснато да прекъсвам четенето, за да се запознавам с непознати термини или фигури. От друга страна, действието не е нарушено от допълнителни описания на героите, разчита се, че читателят добре познава мита за Едип. По този начин се създава усещането, че читателят е в центъра на събитията.

Освен това стилът на писане е много поетичен и се характеризира с великолепни метафори, които ни карат да си почиваме по-често, да мислим или да четем дадени  изречения няколко пъти:

„… небето е кървава рана…“

„…очите ми се превръщат в езера.“

„…защото човек е свикнал, неговият живот да му изглежда най-тежък,  а другите – те са галеници на съдбата…“

Както класическата гръцка трагедия, „Поздрави от Хадес“ разказва за съдбата на главните герои, чиито живот и смърт са предопределени от боговете. Едип и неговите потомци могат само да гледат как всичко предсказано се сбъдва. По мое мнение феноменът на самоизпълняващо се пророчество  в гръцката митология става още по-очевиден тук.

За да се прецени до каква степен авторката се отклонява от оригинала, е необходимо митът за Едип да бъде подложен на по-задълбочен анализ. Това обаче не е роман, който трябва да съответства на оригинала, за да донесе желаното послание. И това послание е повече от очевидно изложено в романа. Без значение колко време, колко векове минават, хората остават същите по своята същност. От незапомнени времена ни управляват едни и същи мотиви. Любовта, ревността, жаждата за власт са най-големите слабости на хората. Те представляват основните причини за войни и конфликти: „Знаците на войните, щяха да се променят, стигмите щяха да бъдат други. Но причината човек да върви срещу човека щеше да остане една и съща.“

Цитираният абзац хвърля мост между мит и настояще. Ясновидката Манто съобщава предсказание за хората на новото време: „…защото те щяха да намерят своята вяра и нямаше да избягат от своята заблуда, любовта и ревността щяха и тях да измъчват по същия начин и рано или късно щяха да намерят своята смърт, щом вече са свършили главното – родили са се и гърдите им се изпълниха с дъх.“

Този роман разказва за нещо старо (мита) по нов начин. Много философи и учени подчертават, че хората винаги са водили войни и че това е заложено в човешката природа. „Реалистичният образ на човека“ вече е взет от Хобс и Макиавели. Те са разбрали, че без властта и доброто управление владеят насилието, анархията и беззаконието; хората водят „война на всички срещу всички“.

Романът на Радева предлага малко по-поетична версия на мита. Всеки, който иска да проникне в Древна Гърция за кратко време и да се наслади на великолепния метафоричен език, тази книга е правилният избор за него.