Амира Ел Хюсеин

    Дебютният роман на Деляна Манева „Шестият Пръст“ е една невероятна творба за достойнството и унижението, презрението и съчувствието, любовта и смъртта, за българското и европейското в сблъсък и единство. Романът разказва историята на 16-годишния Павел Роглев, който е израснал в Германия. Той е на път да се превърне в 100-процентов германец след като вторият съпруг на майка му Хайнрих го осинови. За тази цел обаче е нужен един единствен подпис от биологичния му баща, с който ще се откаже от попечителството над сина си. Първоначалният план на Павел е да замине за България заедно с новия си бъдещ баща и в рамките на няколко дена да получи нужния подпис, с който ще започне напълно новия си живот. Плановете ни обаче не винаги се развиват така, както ни се иска. Главният герой се среща с много хора, все различни един от друг и всеки един от тях му оставя нови полета за размисъл. Целият роман е представен през призмата на 16-годишния младеж, който през цялото време споделя своите мисли по един непринуден и комичен начин. Мога да призная, че авторката се е справила чудесно със задачата да влезе в обувките на младо 16-годишно момче, а това си личи от начина, по който е представен сюжета. Книгата е кратка, лесна за четене, свежо изработена и доста забавна на места, стиловият регистър е доста опростен, и това прави романът достъпен до хора от всякакви социални групи.

    Главната задача на Павел Роглев е да „остроумничи“ и да се отегчава от цялото това пътуване до България, която далеч не приема като своя родина, даже напротив иска да забрави за нея. Постепенно обаче след събитията, които му се случват едно след друго в рамките на този кратък период от време, той значително променя тона си и възгледите си за това така мечтано светло бъдеще.

    Най-впечатляващото за мен в тази книга без съмнение е самото заглавие – „Шестият пръст“ и препратката, която носи със себе си; може би без да сме се замисляли всеки един от нас има по един шести пръст, някой или нещо, което не ни пречи, по никакъв начин не спира естествения ход на живота ни, но ни дразни и не искаме да бъде там.

    Освен уреждане на административен въпрос, за Павел Роглев това кратко пътуване до България се превръща и в едно съкровено духовно израстване. Когато главният герой описва преживяванията си в България стигаме до идеята за бягството навън и за вечното завръщане у дома, за емоционалността на балканците и затова как българите гледат на чужденците и как гледат на самите себе си. Определено тази загадъчност, откровения и сблъсък на истини държи читателят буден през цялото време за предстоящото.

    На моменти читателят усеща и някаква препратка към обичайните битовизми, към които сме привикнали – а именно характерните квартални магазинчета, битовата мизерия извън големите градове, безпаричието, както и задушаващото роднинство. В този смисъл „Шестият пръст“ е представяне на цялата тази реалност, видяна от много ъгли, понякога е смешно и забавно, но в повечето случаи е абсурдно и тъжно. Определено препоръчвам тази книга за всеки, който си търси кратко, приятно и преди всичко интересно четиво.