Ая София Алам

           Дебютният роман „Шестият пръст“ на Деляна Манева, представя една привидно проста и ясна история, но в същността си е драматична, разглеждаща сериозни проблеми, които са вкоренени в обществото. Образите са познати – едни припознаваме, а други искаме да отпратим на далеч. В основата на сюжета е България, пречупена през призмата на 16-годишния Павел Роглев, емигрирал с майка си още като малък в Германия.

            Романът започва с  завръщането на Павел в България заедно с втория съпруг на майка си. Той прави това с една единствена цел, а именно да скъса с родното, за да си подсигури по-добро бъдеще. В името на това подсигурено бъдеще в чужбина, Павел трябва да ампутира „шестия си пръст“ и да скъса с родината, която не познава и за която не милее. Мисията му е привидно проста – една формалност, един подпис. Произходът му не е повод за гордост – Павел е готов напълно да изтрие българското в себе си и да се превърне в Паул Вербер. Той не придава романтични илюзии, а гледа реалистично на живота.

            Първата му срещата с Румен Роглев не е такава каквато бихме очаквали в подобна ситуация, а именно  драматична. Тя не отключва забравени чувства или синовния дълг. Павел изпитва срам и гняв от това, което заварва в бащината си къща – мъж, спуснал се стремглаво надолу към пропастта. Именно поради това иска да се отърве от ненужния шести пръст, който би бил само пречка в живота му. Обаче колкото по-дълго остава в родното градче, толкова повече се оплита в мрежата на родното. Павел не успява да намери себе си, а сякаш се изгубва заради спестените истини и заплетените семейни връзки. Той намира любовта в лицето на мистериозната Ева и се оплита още повече в реалността, която успява да свали маската му. Той успява да погледне на света с други очи и да преосмисли „истините“, в които до този момент е вярвал.

            „Шестият пръст“ вплита в себе си и неизстиналите драматични истории от Прехода, подсказани от спомените за миналото. Времето, в което лесно се забогатява, корупцията задушаваща обикновения човек, липсата на справедливост и безпомощността на системата.

            Романът на Манева неусетно потапя читателя в посланията, криещи се зад лекия израз на тийнейджърския изказ. Не е предадена излишна сложност, с която да се подчертаят уменията на автора. Тя се справя добре със задачата текстът да звучи сякаш е написан от някой от това поколение.  „Шестия пръст“  е сякаш един дълъг епизод от реалността, в която живеем – загубената емпатия, битовата мизерия, стремежът към чуждото и избавлението от нищетата. Въпреки лекотата, с която се прочита книгата, тя оставя след себе си дълбока следа в подсъзнанието.