Елена Колишева

„Лала Боса“

Автор: Деян Енев

Издателство: „Рива“

гр. София

Година: 2020

Страници: 108

Деян Енев е автор с богато творчество, с двадесет и три издадени книги, сред които сборници с разкази, есета, очерци за писатели, християнски есета, поезия. И с множество награди – голяма награда „Златен ланец“ на в. Труд за къс разказ през 2006 г., Национална награда „Чудомир“ за къс разказ през 2015 г. и носител на ордена „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен през 2016 г.

Сборникът с разкази на Деян Енев, излязъл през 2020 г., е поредното доказателство за таланта на майстора на късия разказ. Самият автор признава, че настроението на този сборник е минорно, мрачно и тъжно, защото такава е и действителността, в която живеем, а тя най-силно се отразява на чувствителните хора, хората, които умеят да усещат пулса на обществото и да разказват малките истории от ежедневието. А от малките, локалните истории под перото на добрия писател излизат универсални и общочовешки послания.

Разказите за променената българска земя, са на моменти безнадеждни, мрачни, тъжни, като този за съдбата на стария ваксаджия и за овцата Синюша. Но са и разкази за вярата, за спасението и надеждата, която никога не умира и остава да блещука като малка свещичка, запалена набързо в църква на пътя. Светлината на спомените, топлината, която те ни носят са като чудните икони на човека пред църквата „Св. Седмочисленици“. Те са топлото и ярко слънце в мократа, ледовита зима, те са фините чаркове на вечността.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Прецизно подредени са 39-те разказа, те комуникират помежду си и чрез реда си засилват посланията си, влизат в диалог и започват или завършват другата история, добавят детайл, създават по-голямата картина на един разпадащ се свят, свят, в  който реквизита от театъра се залага, за да могат героите да намерят пари, които да заложат в казиното, свят, в който все някой на някого дължи пари, свят на вечния дълг и на вечното неспокойствие.

Когато бях малка често питах родителите си защо са тъжни, а те леко объркани все ми казваха, че просто са си така. С времето все повече ги разбирам, придобивам онази тъга, която се изписва на лицето на всеки възрастен, която се трупа след загубите през годините, след отминалото щастие и променящия се свят, в които всички живее. Все по-добре разбирам тази тъга, защото леко, неусетно и тя намира място дълбоко в душата ми. Разказите на Деян Енев са сякаш писани точно от тази тиха, неусетно появила се тъга, която променя лицето на човека, защото той самият започва да гледа през пластовете време.

Винаги ми е бил чуден начинът, по който писателите наблюдават и виждат света, детайлите, малките неща в ежедневието, същността на живота, те виждат неща, които един обикновен човек би подминал, на които не би обърнал внимание. За великите писатели точно тези моменти, ситуации, късчета от реалността, отразяват най-съкровеното, от тях те черпят вдъхновението си, те са основа на разказите им, залягат в романите им, една тераса, едно междублоково пространство, двама души, една цигара. Още повече съм се възхищавала на майсторите на късия разказ, защото успяват да изградят цял свят в две страници, а понякога и в две изречения, в които няма излишна дума, подредени прецизно и точно. Ювелирно изкуство е да пишеш къси разкази, а Деян Енев е един от големите съвременни майстори, защото неговите думи достигат до душата…

Но ето, сега, след трийсет години, той изведнъж изпита желание пак да се види с Доктора и да го попита пак за душата…