Мартина Равенска

Редактор: Румен Леонидов

Брой страници: 136

Издателска къща „Жанет 45“

София Несторова, родом от град Казанлък, прекарва по-голямата част от живота си в Пловдив. Завършва специалност Чешки език и литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Дълго време работи не само като преводач, а и като редактор в Издателска къща „Жанет 45“. Поетесата твори още от малка и талантът ѝ е неоспорим, макар приживе да издава само три книги с поезия.

Стихосбирката „Сърдечен арест“, излязла от печат през 2020 г., малко преди смъртта на авторката, включва стихотворения от книгите „Целувам камъка“(1983), „Озонова наркоза“ (1994),  както и „Сгъстено време“ (общо название за неиздадените самостоятелно творби на поетесата, част от които са включени в настоящата книга, а други – в „Избрах“). Сърдечен арест е термин от медицината и представлява състояние, при което сърцето внезапно спира, нарушава се кръвообращението и ако човек не получи медицинска помощ в най-скоро време, той умира.

 „Сърдечен арест“ започва с предговор на Румен Леонидов и е разделена на четири части – „Из книгата „Целувам камъка“, 1983 г.“, „Из книгата „Озонова Наркоза“, 1994 г.“, „Посвещения на художници“ и „Из неиздадената самостоятелно книга „Сгъстено време“ (стихове, писани след 1994 г.).

 Стихотворенията, включени в първата част от стихосбирката, са написани преди около четиридесет години. Основната тематика на стиховете е любовта – тази между мъж и жена, дете и родител, между приятели, любовта, която може да се открие в на пръв поглед обикновената ежедневна рутина. В стиховете се прокрадва идеята за надеждите и разочарованията, за израстването, за преходността и тленността, за изживяното и неизживяното, за корените, които се надяваме да пуснем, и за следите, които копнеем да оставим.

Във втората част на стихосбирката са включени стихотворения от книгата „Озонова Наркоза“, 1994 г., а в третата – „Посвещения на художници“ – стихове, писани към картини на български художници.

Последната част от стихосбирката – „Сгъстено време“ – включва произведения, писани след 1994 г. Тук можем да прочетем Интермедии към пиесата „Юбю крал“ от Алфред Жари – представление на Държавен куклен театър, Пловдив. В тази част е включено и едноименното стихотворение „Сърдечен арест“, с което стихосбирката завършва.

Всяко едно стихотворение на София Несторова следва свой собствен перфектен ритъм; всяка една рима е на мястото си; всеки един препинателен знак добавя чувство; всяко едно изречение е изпипано; всяка една дума е доказателство за изяществото на българския език и за таланта на поетесата, която борави с него. Има нещо много естествено и лично в стиховете на София Несторова – сякаш героинята от стихотворенията се слива с Майката Земя, която съпреживява нейните вътрешни терзания. Прочетох „Сърдечен арест“ на един дъх и дълго след това се връщах към отделни стихотворения и ги препрочитах, откривайки в някои от тях нов, различен смисъл всеки път.