„Поздрави от Хадес“, Яница Радева, изд. Жанет 45, 2020 г.

Диана Маджарова

Яница Радева е съвременен български автор, който твори както поезия ( стихосбирките „Друг ритъм“, „Кошерът думите“, така и проза ( „Бонбониерата“, „Сезонът на Йоана“, „Пътят към Тива“). Печели литературни награди, като романът „Пътят към Тива“ ѝ носи номинация за български роман на годината в конкурса „13 века България“ (2018). Нейните текстове са превеждани на немалко езици, включително хърватски и корейски.

„Пътят към Тива“ е предшественик на най-новия роман на Радева – „Поздрави от Хадес“ – и ни пренася в детството и младостта на античния образ на Едип. Въвлича ни в началото на историята на така добре познатия за нас мит, представен през различна призма, като същевременно ни показва как архетипите преплетени в него са една непреходна част от нашия живот.

„Поздрави от Хадес“ разказва за втората половина от живота на известния герой, където намираме значително по-мрачни мотиви спрямо първата половина. Този контраст бива тактично подсказан още в самото заглавие. Както Тива говори за победата на Едип и неговото възкачване на трона, така Хадес, бог на подземното царство, инстинктивно асоциираме със смърт, болка и страдание. Емоции, които ни стават спътници докато разгръщаме страниците на произведението.

 Радева ни дава още един жокер какво да очакваме с избора си на цветова гама на корицата. В първата книга акцентът пада върху оранжевия цвят, който събира в себе си светлината от жълтото, но и енергията на червеното,  сам по себе си изразява креативност, решителност, сила и желание за успех. Във втората книга фокусът е върху надписа „Хадес“, изписан в кървавочервено, което хитро съчетание за пореден път създава подсъзнателни очаквания у читателя.

Историята разказва за Едип, но през погледа на три персонажа – дъщеря му Исмена, войникът Агатон и гадателката Манто. Думите и действията на героите се леят гладко и по естествен начин успяват да ни потопят в Древността. Различните перспективи, разказани в първо лице, по своеобразен начин ни въвличат в премеждията, през които минават героите и ни карат да съпреживяваме случващото се с тях. Изминавайки цялото пътешествие с всеки от разказвачите, неизбежно създаваме емоционална връзка с тях и то ни показва паралели с реалния живот. Чуваме изповедта на героите, а те, от своя страна, ни оставят да се изповядаме чрез тях, без да ни осъждат. 

В „Поздрави от Хадес“ Радева успява да изрази непроменливия нрав на човека в миналото и настоящето. Показва, че до ден днешен ние продължаваме да се водим от силата на едни и същи емоции, украсени в различен контекст. Кара ни и да си зададем многобройни екзистенциални въпроси, като едни от най-важните сред тях са – можем ли да излезем от порочния кръг или всичко вече е предопределено, можем ли да се отучим от грешките на нашите предци?

Радева успява да съживи така „предъвквания“ мит за Едип, без да досади на читателя. Напротив, напомня за неговия по-дълбок смисъл и създава нови нюанси в палитрата от интерпретации на познатото по особено поетичен начин. Разказът би допаднал на любителите на древните културни образи и на любознателните читатели, които искат да се потопят в нов свят. Стига да не им омръзне употребата на специфични древногръцки термини, които трябва да проверяват допълнително.

 „Както несъзнаваният свят на митологичните образи говори индиректно, чрез преживяването на външни събития, на човека, който се предава изцяло на външния свят. Така реалният свят и неговите изисквания намират път към човека, който се е предал изцяло на душата; защото никой човек не може да избяга от двете реалности.“

Карл Юнг