Антония Апостолова, „Потъване в мъртво море“

Гергана Такова

Със сигурност Антония Апостолова не е ново име на книжния пазар. Авторката издава първата си книга – стихосбирката „Солена ябълка“, през далечната 1994, когато е на крехката възраст от седемнайсет години. Авторка е на вече три книги, последната от които е романът „Нас, които ни няма“ (2021). Наред с всичко това Апостолова се занимава и с преводи на творби от иврит на израелския поет Амир Ор. Тя очевидно има задълбочени познания за израелската култура, виждаме ги демонстрирани в разказите „Потъване в мъртво море“, „Там на същото място“ и „Неженените от площад „Рабин“.„Потъване в мъртво море“ е втората книга на Апостолова. Сборникът е съставен от дванадесет разказа, обединени от общата тема за човешките загуби и щети – истински или въображаеми, несъзнавани или подценявани, неизбежни или твърде закъснели. С психологическа проницателност и внимание към детайла авторката разказва за потъването, което се случва с всеки от нас, но което преживяваме и осмисляме сами. Освен в България, книгата ни отвежда в Гърция и Израел, за да ни разкрие съдбите на своите герои с ярка поетична образност, меланхоличен ритъм и покоряваща атмосфера.

Героите на Апостолова са силно отличаващи се по вид, възраст и взаимоотношения. Те са фатално влюбени едно в друго деца, партньори, загубили другия, опасно неразличими близначки, разделени себични родители, семейства, преодолели измяната или преоткрили красотата на белезите, нанесени от времето. Интересна особеност на сборника е това, че във всеки разказ повествованието върви назад – към спомените и преживяванията на героите. „Идеята на връщането е да се направи реконструкция на миналото“, споделя авторката в едно интервю. Сегашното действие на персонажите е силно редуцирано, сякаш Апостолова е „грабнала“ героя си от настоящето и го е „пуснала“ в прозорче към миналото. Друг любопитен детайл е това, че с изключение на два от разказите в сборника – „Потъване в мъртво море“ и „Неженените от площад „Рабин“, където физическото място има участие в историята, събитията в останалите разкази биха могли да се случат във всеки друг град, бряг или улица.Мотивът за пренасянето към миналото е развит още в първия разказ „Потъване в мъртво море“. В него се разказва за една семейна двойка над четиридесетте, която е пристигнала на почивка за две седмици край един от най-солените водоеми на Земята девет години след като за първи път е била там. Постоянно в разказите е разминаването между двама (понякога дори трима), а разказвачът с настървение се опитва да разбере всяка от страните и да ги опише, без да взема страна, а преминавайки от преживяванията на единия в преживяванията на другия.

Два от разказите – „Изкачването“ и „Сем. Ангелови“, остават в съзнанието дълго след техния прочит. Представляват най-доброто от това, което се очаква да бъде един кратък разказ: детайлни описания на мястото и настроението на действието, красив и образен език и най-вече изненадваща и разкъсваща от тъга експлозия в края. Тези два разказа доказват умението на авторката да улови и опише нашето съвремие със специфичен за нея почерк. Начинът на разказване в историите от „Потъване в мъртво море“ е спокоен, думите „текат“ плавно като пясък, минаващ между пръстите. Липсва мелодрама, авторката се отнася с безпристрастен реализъм към жестоките житейски събития. Тя притежава език на поет и прозаик едновременно, а това придава на творбите є гъвкавост и свежест.

Но нека за момент се абстрахираме от качеството на разказа и обърнем внимание на дребни коректорски грешки. Още в първото произведение, което дава име на сборника, се забелязва правописна грешка. Вместо „после дръпна хавлията си, уви я около корема си“ е изписано „после дръпна кърпата, увия я около корема си“. Следващата грешка е допусната в отразяващия политическата обстановка на Израел осми разказ „Неженените от площад „Рабин“. Там се забелязва: „Интересът му към бъдещето беше спихнал“, вместо „стихнал“. Разбира се, възможно е това да не е неточност, а жаргон, употребен, за да се засили ефектът на казаното, но тъй като самият разказ не съдържа други подобни думи, по-вероятно стихнал е правилният избор. Тези грешки са незначителни и дори е възможно да останат незабелязани в процеса на четене, но все пак не бива да възпрепятстват насладата от докосващите истории.„Потъване в мъртво море“ е силно сетивна книга – тя се усеща, помирисва, вкусва и вижда. И въпреки че разказва за тъги, загуби и смърт, прочитът є въздейства освобождаващо и пречистващо.

Антония Апостолова, „Потъване в мъртво море“, ред. Надежда Радулова, Красимир Лозанов, изд. „Жанет 45“, Пл., 2019.