Александра Ничева

„Моментът преди порастване“ – Лилия Йовнова

                       

В своя поетически дебют – „Моментът преди порастване“(изд. Жанет 45), едва на деветнадесет години, Лилия Йовнова събира част от своите стихове и ги превръща в стихосбирка. В нея включва стихотворенията, с които през 2014 година печели изданието „Малки поетики“ и други, които е написала по-късно. Стихотворенията ѝ са публикувани в множество издания, сред които са „Кръстопът“, „Литературен вестник“, „Ах, Мария“ и други. Първоначално книгата има работно заглавие „Номад“, но със събирането на всички стихотворения и преминаването им през редакция, Лилия го променя. Работи с Миглена Николчина, която е редактор на стихосбирката, и Марин Бодаков, който ѝ дава много съвети, докато достигне момента, в който се появява идеята за книжно тяло.

Поезията ѝ е своеобразен наръчник за прехода от юношеството към съзряването, за израстването и порастването. Стихотворенията разказват истории, някои тъжни, други разчитат на забавно-ироничното, но всички те показват пътя към порастването. Лирическата героиня се опитва да погледне огледалото в очите, да е образцовото момиче на татко, да продължи да расте, да прощава повече, отколкото трябва, да си нареже пъпеш, колкото и да мрази пъпеш, да намери общ език със себе си, да спре да мисли за момента, в който той си е отишъл – всичко това прави от момента цяла вечност. За да бъде прочетена и разбрана, читателят трябва да отвори сетивата си. Събрани са обратите на младостта, разочарованията и молитвите, които разрушават границите между етапите на порастването. Въпреки неголемия си опит писателката поставя аудиторията си пред всички тъги, надежди, болки и неизбежности на растежа, превръщайки ги във въздействащи стихове. Стихосбирката дава възможност да бъде разгледана срещата между крехкото детство и суровите житейски уроци, които по някакво изключение намират мястото си толкова рано в живота на поетесата. Тя облича в думи преживяванията и ги превръща в запомнящи се текстове. В едно от стихотворенията си Лилия описва как този момент се „промъква като крадец в живота“.

Читателите ще се натъкнат на пораженията и липсите, случващи се в „момента“. Въпреки това книгата не оставя меланхолично усещане, защото тя представя част от цикъла на живота – от майчината топлина до бащината липса, от непреклонността до прошката, развитието на несподелената любов и болното сърце, сблъсъкът с трудностите на живота и настъпването на неговия край. С всяка следваща страница от книгата ѝ, пътят към порастването се скъсява. Стиховете ѝ са спасение за онези, които крият страховете си и се чувстват изгубени във вътрешния си хаос.

Първото и последното стихотворение носят едно и също заглавие – „Моментът преди порастване“, като с тях се изгражда концептуална рамка на текстовете между тях. Те оставят усещането за приближаващия миг, който ще настъпи и настъпва. В някои от стихотворенията като „Искаш ли да си задаваме въпроси?“ и „Искаш ли да видим колко отговори съм запомнила?“ действието се развива бързо и хаотично, докато в стихотворението „Този стар град“ сякаш времето е спряло.  В този смисъл времето е основна тема в повечето произведения – „изчакай да се хванем във времената“ – звучи като молба, но всичко отново е насочено към непосилния човек, изправен пред течащото време. Признанието, че „нищо не е по близо до гърлото ти от острието на спомена“ отново показва това.

„Моментът преди порастване“ разказва истории за детските страхове и подава ръка на всички, които са заобколени от неразбирателства и са оставили недоизказани чувствата си. Книга, в която младостта и мъдростта не се опровергават.