Защото единственото, което е по-голямо от Играта, е Животът. А животът без карти не е Живот, а жалко съществуване

„Перфектната колода“, Деница Дилова, изд. Сиела, 2020 г. Цена 13 лв.

Гергана Такова

„Перфектна колода” е най – новият сборник с разкази на Деница Дилова („Дневният живот на нощните пеперуди”, „Безумецът от Таро”, „Тънкости на приготвянето”) Това е сборник от десет разказа за картоиграчи, в който разнообразието на живота, олицетворена от колода карти, заема главно място. Това са истории за приятели („Ха-ха-ха за сантасето“, „Невероятното разиграване на Лука“), страстни комарджии („Негодници“, „All in“, „Перфектната колода“), професионалисти („Принципът на сляпото правосъдие“)  и аматьори („Пасиансът“).

Сборникът, който вече се разпространява в книжарниците, ни въвлича в безкрая на играта на карти – любимо занимание за разтуха или за убиване на времето на малки и големи, демонстриране на майсторлък, хитрост и превъзходство. Играта е представена като неподвластна на времето и дори съществува в собствено битие – със свои правила и закони. Много добре е представана как играта, в различни ситуации, може да  е нож с две остриета – понякога създава вечни приятелства, друг път е способна да предизвика раздори и дори война.

Корицата, дело на талантливият художник Дамян Дамянов, чудесно илюстрира темата на сборника. Използвани са основните цветове на картите – червено и черно, изобразени са добре познати на всички символи на всяка колода карти. Допада ми как всеки разказ започва с един от четирите символа на картите – каро, купа, пика или спатия.

Всички разкази се различават по всичко друго, освен по едно – играта на карти. Нито един вид игра не се повтаря в книгата – всеки разказ представя отделна игра и значението й за играчите. По умел и интригуващ начин Дилова успява да „преплете“  реалното с митологичното. Сигурна съм, че доста хора ще оценят ловкостта й.

В първият разказ „Ха-ха-ха за сантасето“ се представя историята за двама другари, които всяка седмица играели сантасе и нищо не можело да промени това, дори решението селото им да бъде превърнато в язовир. Накрая той завършва с философската сентенция, че „ако нямаш време едни карти да изиграеш, значи си сбъркал нещо генерално по пътя си“. Дилова е избрала да посвети разказа на свой приятел – Дулинко Дулев, който за съжаление приживе, не успява да се превъплъти като персонаж в разказ на младата авторка.

Третият разказ „Ludus” е особено интересен, поради факта, че в него е представен мита как „светът е създаден по време на игра на карти, дошло по същия начин, по който се появяват повечето велики открития – случайно или по време на сън.“

Някои от разказите, особено „Пасиансът“, привличат вниманието още повече (или може би само моето  бе привлечено повече от обичайното?). В него се разказва за Иван, отегчен от ежедневието си млад собственик на антикварна книжарница. В книжарницата идва възрастен господин, който му разкрива смисъла на пасианса: „ Пасиансът преднамерено предизвиква съдбата. Ако е заплетена и носи зле усукани връзки, пасиансът може да ти каже как да ги разплетеш“. Изкушен от чутото, Иван започва да реди пасианс с конкретен въпрос и картите му давали отговора. След непредвидима случка, той спира да реди пасианс и продава тестето.

Бях забравила това поверие за пасианса. Ако трябва да съм откровена, след прочита на този разказ, силно ми се прииска и аз да наредя един пасианс.

В разказ номер пет „Невероятното разиграване на Лука“ се описва как една на „Блекджек“  се отразява почти пагубно върху професията на Лука Стръмски. За този разказ може да кажем, че поговорката „Приятел в нужда се познава“ перфектно бива  илюстрирана в него.

След прочита на всеки разказ се замисляш за значението и същността на картите. В шести разказ „ Негодници“ се казва, че „социалният елемент на игрите през цялата история на човечеството до днес е била хората да се сближават и да прекарват времето си заедно“. И наистина, колко от нас са се сближили с даден човек от игра на карти? Вероятно много. Макар че играта може и да имат обратен ефект. Никой не е станал по-близък с някого, на когото дължи пари, изгубени на покер, например.

Последният разказ „ Перфектната колода“ пък ни учи, че трябва да търсим съвършенството в несъвършеното.

Написан с уникално чувство за хумор и дълбока философия за живота , сборникът поражда чувства на симпатия, изненада, копнеж, тъга. Героите са напълно различни, но не и чужди.  В тези 10 разказа са представени ежедневни случки, в които всеки или почти всеки от нас би се припознал.  Ние всички сме потенциални герои в разказ, без значение дали ще играем с приятел за удоволствие , или се надяваме картите да ни дадат някакъв знак или отговор или просто искаме да усетим доза „екшън“ в монотонното си ежедневие.