Ива Йорданова

„Опашката” е третият роман на Захари Карабашлиев. Един роман за зараза, дистопия, власт, тревога за бъдещето и очакване за някаква вътрешна промяна у хората, която да доведе до промяна в живота им. В условия на обществени ограничения, политически и икономически проблеми, начинът, по който е пресъздадена историята те кара да се замислиш за реалността, в която живеем. „Свободни сме били, ала не сме го знаели”.

Пламен Панов, писател и драматург, се влюбва в интелегентна и красива дама, Невена. В нощта, която той и предлага брак, разбира, че на годеница му й е пораснала опашка, докато е била в командировка. Тя отказва да говори за това, но в крайна сметка, този израстък остава в основата на всички последващи събития в романа. Нещата се дозаплитат след като Павел получава и изненадващо предложение да се кандидатира за президент и да поведе страната към един нов ред. Изкушен от това, излага на риск отношенията му с неговата любима.

Действието се развива след втората пандемия, а след това идва ред и на трета, но с много по-големи последствия. Преплитат се две сюжетни линии в романа – едната е свързана с опашката на Невена, а другата за връзките на писателя Павел със задкулисните политически играчи. Темата за опашката може да се приеме като метафора как политиката е захапала опашката си. Или да се интерпретира, че непрекъснато някой ни следи навсякъде , като Биг брадър на Оруел . Също така и като метафора за предразсъдаците относно това кое се счита за нормално и какво не трябва да се допуска при никакви обстоятелства. Както Статев казва в романа „Президентът е длъжен да разбира народа си и да бъде като него, защото народа не обича различните. Народът иска ти да си като народа, а как ще стане ако жена ти има опашка”. За жалост, едва в края на творбата Павел допуска, че може би Невена не е била единствената жена с опашка в България. Тази идея би могла да бъде по-добре разгърната, но вероятно остава на заден план, защото всичко се развива по време на новата мисия на главния герой – кандидатурата му за президент. Романът ни показва как всеки, който се докосне до властта, не остава чист. Начините за номиниране и избиране на какъвто и да е пост в държавните институции са обвързани с манипулации, стачки, протести, и други прояви на недоволство. И така, краят на творбата представя как един непокварен човек, се заразява от вируса на възможността за власт. Глава след глава събитията ескалират в един неразрешим конфликт и жестока, но вероятно единствено възможна развръзка.

„Опашката” е творба, която те кара да се замислиш, в нея не откирваме много оптимистични възгледи, нито ни вдъхва надежда. Настроeнието в произведението е сходно с това, което ни е обхванало всички в условия на пандемия, фалшиви новини, икономически проблеми, протести, президентски избори. Това е един роман за нашето време, за изминалата година, за тази година, за следващата. Настоящето вероятно само ни подготвя за това, което предстои, едно възможно и плашещо бъдеще…