Диметра Иванова

Най- новата „читанка” на Виктор Самуилов не е за деца от първи до четвърти клас, нито пък е по учебната програма. В нея не присъстват текстове за обучение, а за размишление. Размишление за живота – за началото и края. И какво се случва между тях. „Аорист” до известна степен прилича на наръчник, с който да си дадем равносметка за изживяното и да се замислим за неизбежното.

По- познат на читателите като автор за деца и съавтор на читанки Виктор Самуилов освен поезия за малчугани, пише и поезия за възрастни, но понеже в „Нъцки”  („отрицанието, вечното желание да сме наопаки”) той заявява, че: „всеки жив на тази земя е дете на нечии родители и такъв си остава до края на живота”, ще е по- правилно, ако разделим поезията му на такава за деца и за вече пораснали деца. През 2016 г. е удостоен с Националната награда „Христо Г. Данов”, а през 2020 г. стана петнадесетия носител на златния „Орфеев венец” за високи постижения в съвременната поезия, предшестван от Константин Павлов, Валери Петров, Борис Христов, Иван Ланджев и др.

 В граматиката аорист се отъждествява с минало свършено време. Основното му значение е конкретно- фактическото, но в граматиката на някои източни езици аорист се използва и за означаване на бъдещо действие, като добавя нюанси на категоричност и неизбежност за извършването му. Такава категоричност откриваме и в тези стихове, например: „роден от кал и станал кал”

 Корицата на стихосбирката много наподобява кориците на миналите му такива за пораснали деца. За разлика от детските му корици, които са цветни и забавни, тази е съвсем обикновена и  бяла като корицата на „Моментално фото”, „Конецът между нас и небесата” и „Страхът на спасения Ной”. Контрастно на бялата си корица обаче, вътре изобилства от черни думи и не защото са написани с черно мастило, а защото още първото стихотворение завършва с думата смърт, няколко други след него също, а трети завършват с гроб, одър или гробница. Този песимизъм навярно не би се понравил на читателя, но от друга страна това е естествен процес от кръговрата на живота. Естествеността е една от отличителните характеристики в цялостната  поезия на автора и точно тя го прави толкова обичан.

Една от стратегиите на автора при детската поезия е играта. Този елемент обаче може да се забележи и в „Аорист”. Самуилов си „играе” с текущия живот и темпоралната система. В стиховете откриваме употреба на начинателен аспект, т.е. започването на дадено действие, а линията на живота  започва още от майчината утроба. Авторът разкрива загубата на човечност, което напомня за думите на Валери Петров, че: „Всички се раждаме съвършени, а после всеки се разваля колкото може.”

Произведенията в стихосбирката нямат имена, но не са безлични. Отзад, в съдържание, са изнесени първите няколко думи от всеки стих, които представляват заглавия. Поезията в „Аорист” е безримна и безпунктуална. Въпреки твърденията, че липсата на пунктуация разрушава хармонията, стиховете на Самуилов са хармонични и балансирани. А преди всичко индивидът се стреми към хармония и баланс в този живот.

Въпреки че повечето отгласи и глоси в тази стихосбирка ни вдъхват надежда за днес и утре, в някои от тях откриваме нотки на отричане и депресия, които напомнят за Лермонтовата „Чаша на живота”.  „Депресията е подобна на дама, облечена в черно – е казал Юнг. – Вместо да я гониш, предложи ѝ стол и изслушай това, което иска да ти каже.” А предложим ли стол на тази „дама” от  „Аорист”, ще разберем в допълнение, какво имаме за губене, кой отглежда памука, с който се вадят души, коя е съвременната ангария, какво спи под камъните и още, и още.

Според Далчев „поезията прилича по- скоро на светлината”, по мое мнение обаче тя е по- скоро като вярата, просто живее във всеки един от нас и трябва да бъде отключена, а ключът за нея е в ръцете на талантливия поет.

Всичко в тази стихосбирка е сякаш наопаки. Дори послесловът е замислен като предисловие, но все пак влечението към алогичното е в стила на автора. А неговият стил съвпада с моя нелогичен вкус.

Ако разместим буквите на аорист, ще получим френското асорти или в превод подбран. Подобно на кутия с бонбони асорти, животът ни се състои от подбрани моменти, сладки и горчиви. Започва с отварянето на кутията и приключва, когато изчезне и последният бонбон. В „Аорист” не всичко е приключило, има останали бонбони. Накратко, стихосбирката на Самуилов е минало свършено, ама нъцки.