Ралица Пехливанова

Четвъртият роман на Яница Радева, „Поздрави от Хадес“, доразвива мита за трагедията на Едип и неговите наследници, което авторката започва от предишния си роман – „Пътят към Тива“ (2017), който е получил и номинация за националните литературни награди за български роман на годината. Подобно на предишната книга на Радева, „Поздрави от Хадес“ също грабва читателя с красивата си корица, която е дело на Маргарита Дончева. Увлекателният стил на писане на писателката привлича читателите към творчеството ѝ. Авторката видимо умело борави с българския език, а в творчеството ѝ често се забелязва използването на перфектни метафори, сравнения и други похвати, но всичко е така изпипано, че да не е прекалено.

Радева за пореден път доказва творческата си смелост, като взима един вече разпознаваем сюжет и го поставя в основата на своя роман. Митовете са неизчерпаем източник на проблематика, действия и конфликти и „Поздрави от Хадес“ доказва, че богата литературна почва и безкрайно интелигентен писател са добра комбинация за успешно завръщане към сюжетите на древногръцката митология и издигането им на много по-високо ниво. И докато в брилянтният роман „Пътят към Тива” се набляга на младостта, то тук акцентът е по-скоро върху смъртта, както можем да се досетим и от самото заглавие.

Митологичният сюжет е развит изключително умело и успешно и това е видимо от самото начало на романа. Още с първите страници, Радева сякаш „хвърля“ читателя в Тива през очите на героите и успява да създаде плътна антична атмосфера. И докато още от предходния роман на авторката е видимо, че Едип, който Радева ни показва, определено не е същия като Едип на Софокъл, това важи и за останалите персонажи, които са умело представени в „Поздрави от Хадес“. Авторката показва, че дори и добре познатите ни персонажи, с които сме се запознали още в ученическите си години, могат да бъдат преработени и показани в много по-многопластова, ярка и сложна светлина. На преден план в книгата са дъщерята на Едип и Йокаста – Исмена, гадателката Манто и военнослужещият Агатон. Точно те са „разказвачите“ в романа. С всяка глава историята се заплита и показва множеството нюанси на историята и главните действащи лица в нея.

Още в парода хорът загатва цялостното чувство на романа – как древните предци се опитват да предадат знанията си на новите поколения, за да може те да се поучат от грешките им, но знаят, че техните опити ще са напразни, защото дори „ако думите ни бяха написани върху хартия, щяхте да ги препрочитате много пъти и пак да ви бъдат неясни, защото костите ви все още са облечени в плът, плътта – с дрехи, а от дрехите личи порядък“. Древните предци знаят, че хората се учат от опита, колкото и лош да е той.

През разказите на Исмена, Манто и Агатон пред читателя се открива цяла палитра от човешки взаимоотношения. Те се редуват да разкажат през своите очи прогонването на Едип и преживяванията си в Тива след това. Гадателката Манто в течение на своите разкази показва на себе си и на читателите същността на пророчествата и сляпата вяра, която хората имат в тях, а нейната неслучила се любов с Аристодем дори и загатната, остава на заден план пред по-голямото добро, което тя се опитва да стори – да покаже на хората голямата истина. Всеки от разказите е лична история на героите, които превеждат читателя през едни трудни времена.

В моите очи „Поздрави от Хадес“ има потенциал да остане в българската литература като класика. Четенето ѝ определено изисква ангажираност от страна на читателя, както и време, независимо, че творбата е около 200 страници. Всяка написана дума е важна, избирана прецизно и внимателно, и няма случайни детайли. Всичко е изпипано до последния детайл и често се връщах да прочета дадена част по повече от веднъж, за да възприема изцяло това, което Радева е искала да предаде с думите си. „Поздрави от Хадес“ е перфектно четиво за любителите на книгите, а дори и за хора, които не са имали близък допир с митологията, заради увлекателния стил, който е сила на писателката. Думите ѝ грабват читателя още от самото начало и не го пускат до последната страница, карат те да се съсредоточиш в това, което се случва на страниците и да тръпнеш в очакване за всяко следващо действие.