3 септември 2021 г., Български културен институт

Линк към събитието – http://www.bki.cz/events/?lang=bg

На 3 септември в 17 часа в Българския културен институт в Прага се състоя „Вечер на България“, организирана от участниците в проект №2020-1-BG01-KA204-078972 на тема: Qualification of Bulgarian. Language and Literature Teachers. Cross-border Bulgarian Studies.

Вечерта беше открита от г-н Володя Гоцев в присъствието на много гости – и българи, живеещи в Чехия, и чехи, които проследиха изказванията благодарение на осигурения консекутивен превод на цялото събитие. Г-н Гоцев представи накратко идеята и даде думата на д-р Людмил Веселинов, който показа на гостите виртуалната изложба  „Възрожденски щампи – XVIII – XIX век“.

Изложбата представя част от голяма графична сбирка. В експозицията са включени основно български и светогорски щампи, гравирани на дърво и метал.

Щампите са отпечатки върху хартия от гравирани изображения върху дървен калъп или медни плочи. За разлика от гравюрите, предназначени за илюстрации, щампите имат самостоятелно въздействие върху зрителя.  Те имат религиозно съдържание, а целта им е да поддържат религиозните чувства на православния християнин.

Тематичният кръг на възрожденската щампа включва сцени от Христовия цикъл, библейския календар и образи на светци, често представяни с житийни сцени. Наред с тях тя включва и образите на канонизираните личности. Особено широко е застъпена темата за св. Иван Рилски и неговите сподвижници. През епохата на игото тези образи са поддържали жив духа на патриотизма сред народа.

В началото създадените от възрожденски художници рисунки и гравюри са били отпечатвани в печатарските центрове в чужбина. Отпечатаните в неголям брой щампи са били пренасяни обратно в манастира поръчител, откъдето тръгва тяхното разпространение. По-късно, поради трудностите, свързани с пренасянето, в някои манастири се създават щампарници за отпечатването на щампите. И така, този процес става предпочитан, а щампите – достъпни.

Тъй като събитието се провеждаше в дните преди 136-тата годишнина от Съединението на България, думата беше дадена на проф. Амелия Личева, която представи на публиката една изключително интересна историческа поредица на издателство „Колибри“, преводът и идеята за издаването на която са на Дария Карапеткова. Специален акцент беше книгата „България и бъдещето на славяните“ от Джузепе Менарини (написана през 1892 г.). Тя представлява непубликуван досега на български език коментар от първо лице на италиански военен, съвременник на събитията около съединението на Княжество България с Източна Румелия. Интересуващите се ще могат да си купят книгата на Менарини с репродукция на литографията „Вечният български въпрос” (1886). В нея авторът Джузепе Менарини набляга на сложното положение на България в плен на интересите на Великите сили и разглежда Съединението като проява на свободолюбивия дух на българите, решителността им и склонността на Александър Батенберг да отстоява българските интереси. Затова и Менарини вижда Съединението като значима българска революция, обещаваща важно място на България в Европа.

Много страници в книгата са посветени на Русия и тезата на Менарини за желанието ѝ да подклажда междуособици сред балканските държави, за да неутрализира появата на водач сред тях. Тези мотивирани позиции, нямащи нищо общо с Вазовия образ на Русия като благия Дядо Иван, удачно са подкрепени чрез публикуваната на трета корица карикатура със заглавие „Вечният български въпрос“, излязла през 1886 г. на първа страница на генуезкия вестник „Епока“, която илюстрира разпространеното по онова време впечатление за завоевателски интереси на Русия към България, включително и с провокативния си текст. Фрагмент от тази литография е използван и за корицата на изданието.

Книгата на Менарини е нова за българоезичната публика и е истинска библиографска находка, любопитна за целия славянски свят. Въпреки възрастта си текстът има още едно обезоръжаващо достойнство – той звучи изключително съвременно и автентично и е подходящ за отбелязване на годишнината от Съединението.

На финала думата беше дадена на доц. Дария Карапеткова, която допълни още щрихи към книгата на Менарини и представи една изключително атрактивна изложба: „Картичките на Капитан Морено”, или истинската личност зад героя на Емилиян Станев.

За героя на своята повест „Когато скрежът се топи” (1950 г.) – капитан Негро, Емилиян Станев се вдъхновява от реално съществувала личност. Писателят се запознава с бившия моряк Михаил Палиев в град Елена и го назначава за надзирател в ловното стопанство, в което двамата работят заедно близо година. Палиев е известен с прякора Капитан Морено, както и с колоритните си истории, в които се съчетавали истина и въображение. И въпреки че не всички са вземали насериозно разказите на Капитан Морено, големият писател е разпознал в личността му потенциала на необикновен литературен герой. Публиката в културния институт имаше възможност да чуе отговора на въпроса действително ли митът за Капитан Морено е плод само на едно богато въображение?

В залата на културния институт бяха подредени сканирани и уголемени изображения на малоформатни картички, представящи широкия свят през погледа на Михаил Палиев. Тях той изпраща през годините до своята майка Роза Палиева от близки и далечни географски ширини. По силата на родови връзки и семейни обстоятелства днес те са притежание на Дария Карапеткова. Тя сподели с присъстващите някои подробности от взаимоотношенията на Емилиян Станев с град Елена, колоритните личности на града от първата половина на ХХ век и богатата фактология, която трудно може да бъде прочетена в сухите справочници. Станахме свидетели на една колкото литературна, толкова и лична семейна история.

Прозвуча и откъс от повестта „Когато скрежът се топи” в оригинал и в превод, направен специално за събитието от Марцел Черни, също участник в проекта. Младите преводачи, присъствали на събитието, проявиха интерес към текста, който очаква своята пълна преводна версия на чешки език.

 В края на вечерта гостите имаха възможност да поговорят с участниците в проекта и да закупят книги както за личните си сбирки, така и за славянската библиотека.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

•