Борислава Цанова

Новата книга на Виктор Самуилов  – един от най-обичаните български поети на книги за деца, но и един от най-добрите съвременни поети на България – е поредното доказателство за поетичния талант на своя създател. Тя идва с лаконичното, но  многозначно заглавие „Аорист“.  Прелиствайки страниците на тази лирическа книга, читателят ще открие идейното противопоставяне на заложения в заглавието смисъл на минало свършено време и посланията за настоящето и бъдещето в живота на всеки човек. С изграждането на такъв метафоричен конфликт поетът успява да внуши, че в действителност  прозренията, до които опознаващия себе си човек достига, вървейки по своя житейски път, имат дълбоко екзистенциален смисъл и са съществували винаги –  и в миналото, и сега. Те са обвързани с човечността като морална категория и човек трябва да ги търси и открива, защото всеки миг в този, настоящия живот, е ценен, и истински важно е животът да се живее достойно.

Редактор на стихосбирката е д-р Марин Бодаков, поет и дългогодишен литературен редактор. В свой разговор със Светлана Дичева в предаването „Графити по въздуха“ той твърди, че едно от уменията на поета Виктор Самуилов е да превръща човешкото в човечно. Тази разлика в значението на думите е тънко доловима, но значителна. В днешно време, когато човечността бяга от човешките сърца, понятието „човечност“ се проблематизира и намира своето решение в стиховете на Виктор Самуилов. Самият поет в свое интервю споделя оптимистичното си виждане за човечността в най-чист вид, а именно, че тя е навсякъде и ходи по човека – на нашата планета, в нашия двор, в децата на майката земя.

Не можем да не се съгласим с твърдението на Марин Бодаков, че поезията на твореца връща достойнството на човека в трудни времена, но и съдържа горчива топлина. Някак тъжна е тази равносметка за човешкия живот и за пропиляното в неосъзнато „пребиваване в страсти, тъги, в наслади“ време. Ключова за стихосбирката е думата „сега“ натоварена с посланието за осмисляне, за достойно и човечно изживяване на всеки един миг – не утре, не вдругиден. И в противоречие с миналото свършено време, вложено в заглавието, се откроява оптимистичната идея за утрешния ден, който означава младост, в сравнение с вдругиден.

Отделните стихове, написани в духа на модерните естетически рецепции, отразяват своеобразната равносметка на извървения през годините жизнен път. Те са сдържани и лаконични, от една страна, и широкообхватни, от друга.  Макар да са кратки, те не са сухи графични стихотворения, а дълбоко промислени истини за стойностното в човешкия живот. Формата им препраща към стила на експресионистичното творчество на Гео Милев – със своята лаконичност, фрагментарност и директно внушение. В повечето творби липсва ярка идеализация на конкретни образи, но внушението за човечност, за първичност и за естетическа наслада от живота е явно. Сърдечни плашила сме наречени ние хората – плашила, но със сърце, в което има място за човечност. Липсата на заглавия наслагва усещането за универсалност, за екзистенциалност на вложения смисъл. Нетрадиционната пунктуация пък създава представа за динамиката, за стихийността в човешкия живот, за бурите и пристаните в него.

Заглавието на книгата има значение на глаголно време, което предава завършено действие в миналото, което от своя страна ни насочва към свършеността на действията и живота, изразени в стиховете завършващи със смърт. Освен това значение, то също препраща и към паронима „орис“, чието значение оформя съдържанието на стихотворенията. Това е ориста на човека – да пребивава за кратко на земята, но да остави след себе си светла диря. Тази идея е внушена чрез повишената сетивност, използвана като художествен прийом.

Книгата отразява дълбоката истина, че човек трябва да умее да слуша гласа на собствената си природа, на заобикалящия го свят. В този смисъл обаче тя откроява и едно несъгласие със всичко, случващо се около нас и унищожаващо човешкото у човека.

Със своя смисъл за себепознаването и за живота в порочната ни действителност, „Аорист“ връща вярата на отделния човек в доброто и в стойностното и се превръща в достойно основание за удостояването на автора с престижната награда „Орфеев венец“.